Промяната на статута на земеделска земя в промишлена такава или за жилищно строителство се извършва по установен от Българското законодателство ред. Когато земята е с площ до 50 дка, промяната е в правомощията на съответната Комисия към областната дирекция за земеделие и гори, където се намира имота. Ако земята е с по-голяма от 40 дка площ - въпросът трябва да се отнесе до Комисията за земеделски земи към Министерството на земеделието и горите.
Първо трябва да се подаде молба до кмета на общината, към която се числи земята, придружена със съответните лични документи документи, удостоверяващи собственост. В обяснителна записка към молбата се посочват всички подробности и описание за обекта: наименование, данни за предвижданата дейност, местоположение, отстояние от републиканската пътна мрежа и от други най-близки съществуващи обекти, размерът и границите на обектите, които ще се строят. Прилага се скица на имота и ситуационен план, на който да е отразено местоположението на имота на Картата за възстановената собственост. Необходим е документ за категоризация на земеделската земя - издава се от областната дирекция "Земеделие и гори".
Комплектът от тези документи се внася със заповед на кмета в експертен съвет, който в двумесечен срок, при положителен резултат приема решение за утвърждаване на строителна площадка. В имота може да се извършва строителство, отговарящо на одобрените проекти.

Процедурата накратко:
1. Заявяване на инвестиционни намерения за конкретния имот в държавен вестник и регионалната преса.
2. Становище на Районна инспекция по опазване на околната среда (РИОС).
3. Разрешение на кмета на общината за провеждане процедурата.
4. Акт за бракуване на трайни насаждения, ако има вписани такива в документа за собственост.
5. Проектиране. Включва няколко проекта - Геодезия, Архитектура, ВиК, Електрически и Пътни комуникации.
6. Становище на РИОС относно изработения проект.
7. Одобрение на проекта от общински съвет.
8. Заплащане на таксите регламентирани от общински съвет и обвързани с типа населено место.

Вятърната енергия се съдържа в мощността на ветровете. Много отдавна тя е била превръщана от човека в механична енергия, използвана за мелене на зърно, изпомпване на вода и обработване на дървен материал. Чрез свързване на въртящ се ротор с електричен генератор, съвременните вятърни турбини превръщат вятърната енергия в електрическа.

Понастоящем, с прилаганата техника, е възможно производство на електрическа енергия при скорост на вятъра над 15 и до 90 км/ч.Наскоро българска компания пусна в експлоатация 156 Мегаватова вятърна електроцентрала, която е най-голямата в Източна Европа

Основната разлика във ветровите турбини от края на миналия век и сега е в мощността им. На мястото на 150 до 500 киловатовите турбини, днес се монтират до 3 мегаватови, които вече се предлагат като стандартна продукция от водещите световни фирми.
Според прогнози, през 2020 г. вятърната електроенергия би могла да доставя 10% от необходимата за нуждите на Европа електрическа енергия.
Сега себестойността и инвестициите за електричество, произведено от вятъра е най-ниска, в сравнение с всички други електропроизводства от екологичните възобновяеми енергоизточници. Очакванията са това да се запази в в бъдеще.

В България средната скорост на вятъра е по-ниска от тази в Гърция, Германия, Дания, Великобритания и в други държави, които могат да се похвалят с развита ветроенергетика. Това е една от причините страната ни да е в дъното на европейската класация по производство на електроенергия от вятъра. Въпреки това у нас има добри вятърноенергийни зони, в които през последните години се разработиха проекти на големи вятърни централи, част от които вече са изградени. Такава е зоната на северното ни Черноморие. С развитието на технологиите, все повече зони в България стават подходяши за вятърни централи. Повишава се и интересът на немалко инвеститори.

До момента са монтирани предвидените по проекта 52 вятърни турбини, в близост до град Каварна. Проектът е директна инвестиция в икономиката на България за повече от 270 милиона евро. Този проект, както и много други, които са в процес на изграждане ще подпомогнат за достигането на заложената от Европейския съюз цел за 16-процентен дял на произведена енергия от възобновяеми енергийни източници в електроенергийната система на България. Те ще затвърдят позициите на страната ни като ключов фактор на енергийния пазар в региона.

Освен, че вятърната енергия е екологично чиста, тя е и икономически изгодна за инвеститорите, а възвращаемостта на вложените средства е между 7 и 10 години.

С новите промени в нормативните документи, ветроенергетиката е вече много изгоден бизнес, защото, законово и при преференциални условия и цени, се реализира 100% от произведеното електричество и то при по-високи изкупни цени от тези за електричеството от ВЕЦ.
Изкупуването на произведената енергия е гарантирано, плащането на парите става в договорените срокове.
Ако вятърният генератор е втора употреба, изкупната цена на произведената енергия е 14,5 стотинки, а при новите турбини - 19 стотинки.

Специалистите са категорични, че новата техника, независимо, че е по-скъпа, има безспорни предимства.